Като ограничават обхвата на християнските ценности до сферата на личния …

Като лимитират обсега на християнските полезности до сферата на персоналния морал, американският и съветският държавни глави “ девитализират Евангелието „. Това пишат в публикация за френския ежедневник “ Le Monde “ група богослови и преподаватели-изследователи в Католическия институт в Париж.

Политическите институции на Русия и Съединените щати, както и методът, по който техните президенти пристигнаха на власт, не могат да бъдат сравнявани. Общото сред Доналд Тръмп и Владимир Путин обаче е, че те управляват двете най-велики сили в света, споделят шовинизъм, учреден на еднаквост, и потвърден авторитаризъм, предефинирайки интернационалните връзки и оспорвайки демократичните полезности по изумителен метод.

Освен религиозната история на техните страни, която води до диференцирано отношение към политиката, можем да съпоставим и метода, по който те се показват като бранители на християнството. Разсъждавайки от тази позиция, те парадоксално се хвалят с изключителна свирепост в връзките сред страните (и с националните опозиции) и нахално пропагандират закона на по-силния. В същото време, същите тези хора упорстват за християнство, учредено на идентичността, което да контролира персоналното пространство.

Това е опция да се даде на притежателя на властта неразбираема легитимност, която моли към неговото божествено измерение, с цел да се яви като провиденциалния мощен човек, вписан по правилото в регистъра на изключенията във връзка с нормалното действие на институциите.

Това разделяне сред битовото християнство и политическия дарвинизъм е в цялостно несъгласие с Евангелието, което изисква от Христовите възпитаници да трансформират света (а освен общността), като го създадат по-човечен. Да се ограничи сферата на християнските полезности до сферата на персоналния морал, като политическият морал бъде напълно изключен от уравнението, значи да се лиши Евангелието от неговата жизнеспособност, да се отхвърли неговата новост и стойност, когато става въпрос за “ действителния живот „, където проблемите имат особено и групово значение.

“ Презрение към слабите “

Доналд Тръмп и Владимир Путин може да размахват Библията или демонстративно да се появяват на християнски литургични тържества, само че те не са чиновници на християнството.

Президентът на Съединените щати, сходно на президента на Руската федерация, практикува форми на популизъм, които в действителност се свеждат до “ пренебрежение към слабите “ и затова “ изкривяват понятието “ народ „, защото в реалност народът, за който той приказва, “ не е същинският народ “ (папа Франциск, Fratelli tutti, параграфи 155 и 160).

Освен това, практиката на политическа власт, която тези двама президенти имат намерение да упражняват, наподобява въобще не се преценява с общото богатство – започвайки с това на личната им страна – в същинския му смисъл. За нас е значимо да кажем, че сходни политики са в несъгласие с непрекъснатото обучение на обществената теория на Католическата черква, която постоянно е твърдяла, че страната носи главната отговорност за отбраната и насърчаването на общото богатство, налично за всички.

Ето по какъв начин папа Бенедикт XVI подсети през 2009 година, че “ политическата общественост би трябвало първо да поеме отговорност за търсенето на общото богатство „, по отношение на икономическата активност, като посочи, че “ общото богатство и задължението за неговото реализиране не могат да не одобряват измеренията на цялото човешко семейство, т.е. на общността на народите и нациите „.

Именно това възприятие за общо богатство напомни папа Франциск в писмото си до епископите на Съединените щати на 10 февруари, с цел да осъди “ програмата за всеобщо депортиране „, планувана от Доналд Тръмп във връзка с миграционната политика: “ Истинското общо богатство се реализира, когато обществото и държавното управление, с креативност и прецизно ценене на правата на всички (…), приветстват, пазят, предизвикват и интегрират най-крехките, беззащитните и уязвимите. “

Ендогенна болест

Би било също по този начин безразсъдно да се счита, че актуалните съображения не засягат нито Европа, нито Франция. Водещи политически, културни и стопански играчи намерено работят на нашия континент и в нашата страна, с цел да внесат култа към мощния мъж.

Някои персони стигат до такава степен, че да се базират на християнската си религия, с цел да оправдаят уговорката си към партии, които желаят да закрепят в Конституцията правилото на народен приоритет, което в действителност би легитимирало използването на държавна ксенофобия.

Невъзможно е обаче да се твърди, че християнството се пази с способи и цели, които опонират на полезностите на Евангелието. Току-що упоменатите играчи могат да просперират единствено в случай че жителите се съгласят да сведат обществото до игрално поле за облекчаване на самостоятелните стремежи, а страната до ролята на поръчител за консуматорството. В конкурентната логичност обаче жителят не е нито единственият, нито главният консуматор или работна мощ. Той е задължен да вземе поради интеграцията си в обществото, чийто план той, дружно с другите, извършва.

Един от водещите мислители на американските “ ястреби „, Самюъл Хънтингтън, вижда света през призмата на конфликт на цивилизации – визия, която спомага за подхранването на недоверието и даже враждебността към мюсюлманския свят. Въпреки това, ние сме на първо място тъжни очевидци на ендогенна болест, на спор, който настройва Запада против самия него, в който християнските институции не са знаели или не са желали да работят като спирачка, или даже са разрешили да бъдат самодоволно употребявани. “ В религиозните войни огромната изисканост на държанието съжителства с неописуеми кланета „, споделя историкът Жереми Фоа.

Накрая, за жалост е значимо да се помни, че никакви съображения за икономическа облага или културен спор не могат да надделеят над търсенето на мир. Както напомни папа Йоан Павел II в посланието си за Световния ден на мира на 1 януари 2002 година, “ Няма мир без правдивост, няма правдивост без амнистия „.