България въвежда електронни трудови досиета от 1 юни, но експерти откриват пропуски в нормативната уредба
От 1 юни 2025 г. България официално навлиза в ерата на дигиталните трудови отношения с въвеждането на електронни трудови книжки. Промяната е част от по-мащабната политика за дигитализация на административните услуги, като всички данни за трудовия стаж ще се съхраняват в централен електронен регистър, поддържан от Националната агенция за приходите. Информацията беше потвърдена от финансовия портал Money.bg.
Въпреки безспорните предимства, експерти откриват множество пропуски и нерешени проблеми в нормативната уредба. Особено критичен е Юлиян Маслянков, вицепрезидент в „Сирма Груп Холдинг“ и директор продуктово развитие за sHRedy.
„Лично аз виждам изключително много предизвикателства, за които нито наредби, нито закони са помислили. За какво се използва основно трудовата книжка? За т. нар. клас прослужено време. Как обаче ще става това електронно, аз задавам този въпрос? Има централен регистър, но как новият работодател ще получи достъп до него, кой ще го оторизира?“ – коментира Маслянков.
Хартията остава – поне за сега
Класическите трудови книжки все още няма да отидат в историята. Работодателите имат срок до 1 юни 2026 г. да оформят и върнат на служителите си хартиените документи, като впишат в тях трудовия стаж до 1 юни 2025 г. След тази дата хартиената книжка ще служи само като архивен документ.
Достъпът до електронното досие ще бъде безплатен за всеки служител, който ще може да го преглежда с персонален идентификационен код.
Предимства на дигитализацията
Въпреки критиките, Маслянков признава и несъмнените предимства на новата система.
„Удобството е изключително голямо, защото всеки един служител на практика може да си комуникира с работодателя легално – електронно. Можете да подпишете договор, анекс, да изпратите молба за отпуска или за напускане и още много неща. Спестява се един наистина огромен ресурс“, обяснява експертът.
България изостава в дигитализацията
По данни на Евростат, страната ни остава на последните места в ЕС по степен на дигитализация на бизнеса, въпреки известен напредък през последните години. Налице е сериозно разделение между технологичните компании, които се движат с бързи темпове, и традиционния бизнес, който често изостава поради липса на инвестиции, квалифицирани кадри и остарели нагласи.
„Това е уникален случай, който аз не съм наблюдавал никъде другаде – нито в региона, нито в другите бивши социалистически държави. За мен големият проблем са т. нар. пиратски сайтове. Когато всички са израснали с разбирането, че за софтуер не се плаща, това води, че когато ти вече си в бизнеса да си казваш – ама защо аз трябва да плащам“, посочва Маслянков.
Държавна подкрепа за дигитализацията
За да стимулира дигитализацията, през 2025 г. държавата отпуска допълнителни 200 милиона лева за дигитализация и енергийна ефективност на бизнеса. Общата подкрепа по различни програми достига 650 милиона лева, като мерките са насочени предимно към микро-, малките и средни предприятия.
Очаква се средствата да подпомогнат въвеждането на технологии от Индустрия 4.0, повишаването на киберсигурността и енергийната независимост на българския бизнес.
Преходът изисква време и адаптация
Въпреки някои неясноти и предизвикателства, експертите са единодушни, че дигитализацията на трудовите книжки е неизбежен процес, който в крайна сметка ще донесе повече ползи, отколкото проблеми.
„Дигитализацията е неизбежен процес и не води до увеличени рискове, така че трябва да я разберем и приемем“, обобщава Маслянков.
Dunavmost.com
